Dec 19, 2007, 2:45 PM

Края си... чакам

Poetry » Love

1K 0 9

Когато сълзите отвътре напират,
когато очите ги спират,
когато душата покой не намира,
когато надеждата си умира,
когато посока по пътя ми няма,
какво тогава на мен ми остава!?!
Боговете зова ми долавят,
сняг от небитието даряват.
Отключва ми се душата,
а на листа сълза се разпадна.
Тя е червена, от сърцето ми се прокрадна.
И ето краят ни идва,
аз не искам всичко да свърши.
На жаравата ще легна,
гръм да ме удари.
Животът ми да свърши,
чувствата си да забравя.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Jolly_Roger (Рефицул)

Края е малко "разхвърлян", но като цяло добра концепция. Поздрави.

2007-12-22T17:32:15+02:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

прекрасно пишеш, но защо си толкова тъжен...
мъчно ми е...с много обич за теб.

2007-12-21T11:32:52+02:00
venus (Вечерница или Зорница)

Я без такива! По-смело го давай, к'во е тва умиране по никое време

2007-12-20T19:16:29+02:00
Shedinko (Пацо)

А защо само по едно на ден може ?!? Много гадно

2007-12-20T00:14:53+02:00
Aneta_kz (Анета)

Добре дошъл, Пацо!
Желая ти успех!

2007-12-19T18:22:51+02:00