17.05.2007 г., 10:08

Краят

818 0 0
 

Сърцето ми е като бездънна яма...

Душата ми се свлича в пропастта.

За мен надежда вече няма...

Толкова съм близо до смъртта.

Късно е за щастието и радостта,

късно е вече да пролея сълза.

Ти ми отне и последната капка топлина,

остави ме дори без душа.

Усещам, че краят наближава,

Не мога да живея повече в лъжа.

Сбогом, любими, и прощавай!

Но аз няма да ти простя,

защото ти уби в мен любовта!!!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ани Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...