Краят

Poetry

817 0 0

Сърцето ми е като бездънна яма...

Душата ми се свлича в пропастта.

За мен надежда вече няма...

Толкова съм близо до смъртта.

Късно е за щастието и радостта,

късно е вече да пролея сълза.

Ти ми отне и последната капка топлина,

остави ме дори без душа.

Усещам, че краят наближава,

Не мога да живея повече в лъжа.

Сбогом, любими, и прощавай!

Но аз няма да ти простя,

защото ти уби в мен любовта!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0