Краят

Поезия » Любовна, Философска, Свободен стих

1.4K 1 4

Тръгваш, а път няма.

Къде отиваш? При кого? При какво?

Търсиш. Не намираш.

Пак търсиш. Този път намираш.

То пък решава, че не търси и те оставя.

Ти вярваш, че си намерил и не пускаш.

Но власт нямаш... и пускаш.

А боли. Боли силно като рана от куршум.

И пак тръгваш, а път няма.

И сили няма.

Този път не търсиш.

Този път е краят.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Този стих беше написан вечерта в която написах и първият си публикуван стих "Загубих се". Отново казвам, че не съм писателка, просто имах тежка вечер и думите потекоха сами, а аз реших да си запечатам. От тогава си запечатвам и други мисли които ще споделям впоследствие. Благодаря за подкрепата!

Коментари

rocker (Велин)

Никой тук май не е писател, Каси. Изливаме си сърцата и душите. Не спирай!

2017-07-02T17:41:16+03:00
Каси_Лост (Cassy Lost)

Страшно благодаря! Не се смятам за писателка, но имам 2-3 стихчета, две от които вече са публикувани тук.

2017-07-02T17:38:49+03:00
rocker (Велин)

Тук някой се е усмихнал И аз ще се усмихна, защото в стиха освен философия има и реторика! И когато на някого нещо му тежи, тези две науки помагат много... Е, и психологията, естествено. Поздрави, Каси, не спирай да пишеш!

2017-07-02T17:16:42+03:00
Violet_86 (Виолета)

2017-07-01T22:04:20+03:00