Тръгваш, а път няма.
Къде отиваш? При кого? При какво?
Търсиш. Не намираш.
Пак търсиш. Този път намираш.
То пък решава, че не търси и те оставя.
Ти вярваш, че си намерил и не пускаш.
Но власт нямаш... и пускаш.
А боли. Боли силно като рана от куршум.
И пак тръгваш, а път няма.
И сили няма.
Този път не търсиш.
Този път е краят.
© Cassy Lost All rights reserved.
И аз ще се усмихна, защото в стиха освен философия има и реторика! 
И когато на някого нещо му тежи, тези две науки помагат много... Е, и психологията, естествено. Поздрави, Каси, не спирай да пишеш!Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
