Тръгваш, а път няма.
Къде отиваш? При кого? При какво?
Търсиш. Не намираш.
Пак търсиш. Този път намираш.
То пък решава, че не търси и те оставя.
Ти вярваш, че си намерил и не пускаш.
Но власт нямаш... и пускаш.
А боли. Боли силно като рана от куршум.
И пак тръгваш, а път няма.
И сили няма.
Този път не търсиш.
Този път е краят.
© Cassy Lost All rights reserved.
И аз ще се усмихна, защото в стиха освен философия има и реторика! 
И когато на някого нещо му тежи, тези две науки помагат много... Е, и психологията, естествено. Поздрави, Каси, не спирай да пишеш!imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
