Тръгваш, а път няма.
Къде отиваш? При кого? При какво?
Търсиш. Не намираш.
Пак търсиш. Този път намираш.
То пък решава, че не търси и те оставя.
Ти вярваш, че си намерил и не пускаш.
Но власт нямаш... и пускаш.
А боли. Боли силно като рана от куршум.
И пак тръгваш, а път няма.
И сили няма.
Този път не търсиш.
Този път е краят.
© Cassy Lost All rights reserved.
И аз ще се усмихна, защото в стиха освен философия има и реторика! 
И когато на някого нещо му тежи, тези две науки помагат много... Е, и психологията, естествено. Поздрави, Каси, не спирай да пишеш!nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
