Краят
Сякаш непозната до мене седя -
чрез теб говореше съдбата,
недостъпна и строга, като съдия.
Страшно беше да слушам словата:
"Всичко свърши - чух, че ти каза -
връщам ти всичко, дори и това..."
О, защо така ме наказа -
мойта снимка държеше в ръка!
Вдигнах поглед празен и мътен -
с какво заслужих този твой съд?!
Отвън гръмотевичен тътен
отекна над мокрия път...
Сълзите ми с дъжда заваляха -
просех милост, но в очите ти строги
ни обич, ни жалост личаха,
ни следа от душевни тревоги...
За миг ти снимката погледна,
но тя във тебе нищо не извика...
Намръщи се и с гримаса ледна -
смачка я и хвърли в пепелника!
Беше страшно и много жестоко!
В гърлото ми топка бе се свила...
Нарани ме толкова дълбоко -
защо така постъпи, мила?!
Мълчахме дълго, стори ми се век...
Глава повдигнах в изнемога -
ти свърши със любимия човек,
а аз все още те обичах много...
Но очите ти мойта смъртна присъда
изрекоха с поглед хладен и строг.
А на снимката пишеше: "Любовта ще пребъде!" -
странни думи за един некролог...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Калин Пантов Всички права запазени
