Краят оголено скита,
в калени стъпки
просяк се ражда пробуден,
СЪЗДАДЕН...
толкова трудно
и толкоз далечно.
Изкорубено ново начало
в нова умора гради се.
Тръбно сърцето отмества,
РАНИМО...
толкова трудно
и толкоз далечно.
Краят на слънчево време
в ярка луна заблестява.
Цветни утрини крият,
ИЗПЪСТРЕН...
толкова трудно
и толкоз далечно.
...краят е ново начало.
(16:37 ч. 31.01.2013 г.)
© Илия Деведжиев Всички права запазени