23.02.2023 г., 7:51  

Краят изплува логичен

574 2 5

Тяхната приказка кротна се в своя логичен,
най-ежедневно окастрен от плам епилог.
И заживяха си... В радост. Без пик романтичен.
С много надежди за утре в съня си дълбок.

 

Само забравили бяха за мъдрост от века,
недочертали в ума си най -дръзкия план –
да не разсмива с мечтите си смели човекът
своя създател. Защото седи на вулкан.

 

Беше останал на блажната баница краят,
вярно– препечен до въглен,
и тъй се яде.
Но се наложи безвреме попът да узнаят,
как се заплаща цена, как живот се краде.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Светличка Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • И крие изненади, Силве. Не е за подценяване.
  • Бъллбука вулкан под думите, Светулче.
  • Радвате ме, когато споделяте, Мария, Иржи. Поздрави! 🌿
  • Отдъхнах си и аз, защото докато страдаше героинята ти, страдах и аз с нея...И защото зная, че както в природата след дъжд идва слънце, така и в живота на човек е същото...Само да прояви търпение и вяра...Чудесен стих, Светле!
  • Важно е да се живее в радост. Дори и да е "Без пик романтичен". Правилно си го казала, че всеки от нас "седи на вулкан" и създателят си прави каквото поиска. Но нека останем човеци поне с ближния си, с този, с когото разделяме дом и постеля.
    Браво, Светличка! Много мъдрост има в твоите стихове!👍🌹💕

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...