1.03.2013 г., 23:03

Краят на един лов (или легенда за мартеницата)

1.2K 0 0

Копитата на хранени коне
във ритъм 7/8 чаткат,
следващи каргуя предан,
от мириса на Дуна воден,
вече пет слънца напред.
Бял рогач ги срещна
и на Хуба взе сърцето,
скок след скок отнесе го далеко,
сочейки ù път, по който да вървят.
Но тогава спусна се сокол почернен,
вестител на прокоба тежка,
останаха сиротни,
стискайки завет един в сърцето.
Войски притихнали, премерваха се с поглед
туп-туп, туп-туп, туп-туп, туп...
тъпан ли е туй, или сърцето на народа,
на четири страни разпръснат.
Хуба в плен отиде,
остана да я пази верният Баян
туп-туп, туп-туп, туп-туп, туп...
зачакаха от Аспаруха златна вест,
от силните си братя,
търсещи в мъглата брода -
ревниво пазена от Дуна тайна.
Зелено-мълчаливите води повлекла,
реката беше онемяла,
не даваше и смътен знак,
че някога ще найдат брода,
към символите водещ,
и Хуба ще спасят от враг.
Но нейното сърце изпрати зов,
сребристият красив рогач го чу
и пред очите им застана,
после с елегантен троен скок
Дуната прескочи,
спря и се обърна,
Кхана с взор прониза
и нададе боен рев...
Туп-туп, туп-туп, туп-туп, туп...
Получи Хуба златна вест,
със аромата дунски напоена
и сребърно видение за нейния рогач -
той чакаше да го намери...
бял конец завърза на каргуя
и го пусна да лети,
за да ги води...
напред към новия им дом...
Но стрелата вражеска просъскващо улучи
и с кръвта Баянова кълбото бяло се пропи,
нарушения завет платиха
с братска кръв и толкова беди.
С къс окървавен конец
всеки оцелял закичи Кхана,
и закле ги винаги да помнят,
че бяло-алената нишка е безкрайна
и ги свързва в цяло,
без начало и без край.
Всеки воин в сърцето си завърза
калинения кръговрат.
Бял цвят и плод червен,
преплетени в безкрайност...
завет един,
нашепващ за един народ.

И до днес я пазим -
кръвната ни нишка със Баяна
и със Хуба -
та когато трябва,
всеки бяло-ален кръг
с другия до него да се свърже 
и в едно да се обединим.

Без начало и без край,
окървавеният конец
в сърцата ни стои
и някак тайно знаем,
че ни свързва,
че сме ние...

... търкулнато кълбо
из цялата вселена -
вътък, преплетен с Хубина основа -
с хубост срещу напастта
закичени,
усмихнати,
червено-бели си вървим.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© София Оренда Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...