yotovava (Валентина Йотова)
2514 21017
16.01.2024 г., 12:18 ч.  

Краят на лятото 

  Поезия » Философска
142 2 6

КРАЯТ НА ЛЯТОТО

 

Разбрах, но късно – простите неща понякога са много ценни –

светулков рой да прекоси нощта в дъха на юнската люцерна,

да седне кротко баба до пещта, да окачи котленцето със мляко,

да тлее – кротко шипнала, жарта и много дълго изгрева да чака,

по запотения отрано джам тъмата сетне тихо да потропа,

и къшей хляб на просяка да дам, на прочката застанал – безимотен,

колачът, зреещ в топлия месал – под мен унесен, кротко да въздиша,

и в сянката на чула овехтял да трепне плахо опашленце мише,

да скокне бързо вързаният пес, след пукота на някой клон прекършен,

да се събудиш вчера, вместо днес, когато просто приказката свърши...

© Валентина Йотова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??