Краят на лятото
КРАЯТ НА ЛЯТОТО
Разбрах, но късно – простите неща понякога са много ценни –
светулков рой да прекоси нощта в дъха на юнската люцерна,
да седне кротко баба до пещта, да окачи котленцето със мляко,
да тлее – кротко шипнала, жарта и много дълго изгрева да чака,
по запотения отрано джам тъмата сетне тихо да потропа,
и къшей хляб на просяка да дам, на прочката застанал – безимотен,
колачът, зреещ в топлия месал – под мен унесен, кротко да въздиша,
и в сянката на чула овехтял да трепне плахо опашленце мише,
да скокне бързо вързаният пес, след пукота на някой клон прекършен,
да се събудиш вчера, вместо днес, когато просто приказката свърши...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентина Йотова Всички права запазени
