Краят на лятото
КРАЯТ НА ЛЯТОТО
Разбрах, но късно – простите неща понякога са много ценни –
светулков рой да прекоси нощта в дъха на юнската люцерна,
да седне кротко баба до пещта, да окачи котленцето със мляко,
да тлее – кротко шипнала, жарта и много дълго изгрева да чака,
по запотения отрано джам тъмата сетне тихо да потропа,
и къшей хляб на просяка да дам, на прочката застанал – безимотен,
колачът, зреещ в топлия месал – под мен унесен, кротко да въздиша,
и в сянката на чула овехтял да трепне плахо опашленце мише,
да скокне бързо вързаният пес, след пукота на някой клон прекършен,
да се събудиш вчера, вместо днес, когато просто приказката свърши...
© Валентина Йотова All rights reserved.
