8.04.2010 г., 8:08

Краят на прехода

705 0 9


Съвсем логично

преходът завърши:
докара ни до пропастта – и свърши!

Българийо,
напразно се залъгваш,
че все още за някъде пътуваш!

 

Това е мястото.

Пристигнахме.

Ти тук ще съществуваш!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Чортов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • A бе,хора, какво ви става?!Не знаете ли,че България е такава,каквато е благодарение на цялото това негативно отричане и на творческата колективна мисъл на народа ни.Ами че това е абсолютно вярно,не е приказка,измислица ,а ИСТИНАТА!Има си един Вселенски закон,който съществува от Сътворението и действува безпристрастно,равнопоставено и безотказно.Че ОСЪЗНАЙТЕ ГО най-после!Ако сте израстнали в еволюцията на духа си постарайте се най-после да приключите поне с негативното си мислене и ако усетите такова,гонете мислите си.Вярвайте ми,че ако поне вие мои братя и сестри от сайта сложите началото на ново мислене много неща биха се променили само към желани от нас ИЗБОРИ.Бъдете!Бъденето не е красивадума,а е осъзнатост.Мислете правилно,за да сътворявате България,такава каквато всички я желаем и собствения си живот.Бог дава всичко,стига да го пожелаеш чрез правилния ИЗБОР.Сега творя и казвам-същината на словото ми да достигне до всеки от вас,да осмислите нещата и да бъдете творци с правилно мислене.Да бъде и да е! И така да бъде! Сътворих го!Обичам ви!Бъдете!
  • Ние сме в преход още от 681-ва година...За съжаление си прав,вече стигнахме дъното и дълбоко се съмнявам,че ще изплуваме...
  • това е мястото пристигнахмехаресах
  • Да, Ангар, пътуваме но рачешки, върнахме се сто години назад, ако не и повече!
  • Накара ме да се логна. Бих се подписала под стиха ти! Поздрав!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...