9.03.2011 г., 10:09

Краят на Пътя

1.6K 0 6

***

       "Погребалният костюм няма джобове."


Вирееме, сакати, до без болка...

Тъчеме ореоли от змии.

Отецът благ ни тегли със двуколка

и ангели е впрегнал със юзди.


Зловеща е греховната ни тежест...

Дланите Му и крилете им кървят.

Бръсначът на човечеството режещ -

безмилостен, безверен... но вървят!


Защото Любовта Му е безкрайна!

От милост ни повдига всеки път.

От падането раната е трайна

единствено във Неговата гръд!


С Духа ще ни положи на крилете...

И падналите първи ще летят!

Разкаяни, събличат греховете

и голи стигат Там... и не тежат!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Арлина Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...