9 mar 2011, 10:09

Краят на Пътя

  Poesía
1.6K 0 6

***

       "Погребалният костюм няма джобове."


Вирееме, сакати, до без болка...

Тъчеме ореоли от змии.

Отецът благ ни тегли със двуколка

и ангели е впрегнал със юзди.


Зловеща е греховната ни тежест...

Дланите Му и крилете им кървят.

Бръсначът на човечеството режещ -

безмилостен, безверен... но вървят!


Защото Любовта Му е безкрайна!

От милост ни повдига всеки път.

От падането раната е трайна

единствено във Неговата гръд!


С Духа ще ни положи на крилете...

И падналите първи ще летят!

Разкаяни, събличат греховете

и голи стигат Там... и не тежат!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Арлина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...