9 mar 2011, 10:09

Краят на Пътя

  Poesía
1.6K 0 6

***

       "Погребалният костюм няма джобове."


Вирееме, сакати, до без болка...

Тъчеме ореоли от змии.

Отецът благ ни тегли със двуколка

и ангели е впрегнал със юзди.


Зловеща е греховната ни тежест...

Дланите Му и крилете им кървят.

Бръсначът на човечеството режещ -

безмилостен, безверен... но вървят!


Защото Любовта Му е безкрайна!

От милост ни повдига всеки път.

От падането раната е трайна

единствено във Неговата гръд!


С Духа ще ни положи на крилете...

И падналите първи ще летят!

Разкаяни, събличат греховете

и голи стигат Там... и не тежат!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Арлина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...