Mar 9, 2011, 10:09 AM

Краят на Пътя

  Poetry
1.6K 0 6

***

       "Погребалният костюм няма джобове."


Вирееме, сакати, до без болка...

Тъчеме ореоли от змии.

Отецът благ ни тегли със двуколка

и ангели е впрегнал със юзди.


Зловеща е греховната ни тежест...

Дланите Му и крилете им кървят.

Бръсначът на човечеството режещ -

безмилостен, безверен... но вървят!


Защото Любовта Му е безкрайна!

От милост ни повдига всеки път.

От падането раната е трайна

единствено във Неговата гръд!


С Духа ще ни положи на крилете...

И падналите първи ще летят!

Разкаяни, събличат греховете

и голи стигат Там... и не тежат!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Арлина All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...