23.06.2019 г., 17:01 ч.

Краят на пътя 

  Поезия » Друга
302 1 0

Записах се да уча в първи курс,
улисах се в световните неволи.
Дали да отчета като ресурс
усмивките, създадените роли?
 
Животът не избира на конкурс.
Намира те в самотната ти стая.
Опира се на гръмкия дискурс
по пътя си, оплетен и безкраен. 

Раздира се, разплакан за любов,
оставиха му бляскави надежди,
забравили, че голият живот
облякъл е фалшивите одежди.

Сега ще го запаля, той е грях…
Накрая ми кажете колко струва.
Записах се в живота и успях
над мъката човешка да изплувам!

 

© Димитър Драганов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??