Jun 23, 2019, 5:01 PM

Краят на пътя

  Poetry » Other
517 1 0

Записах се да уча в първи курс,
улисах се в световните неволи.
Дали да отчета като ресурс
усмивките, създадените роли?
 
Животът не избира на конкурс.
Намира те в самотната ти стая.
Опира се на гръмкия дискурс
по пътя си, оплетен и безкраен. 

Раздира се, разплакан за любов,
оставиха му бляскави надежди,
забравили, че голият живот
облякъл е фалшивите одежди.

Сега ще го запаля, той е грях…
Накрая ми кажете колко струва.
Записах се в живота и успях
над мъката човешка да изплувам!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитър Драганов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...