Една огнена сълза се пророни
от тъжните пеперудени очи,
крилото ù от мъка се прекърши,
бе пронизана от любовните ледени стрели.
Прелиташе, макар уморена,
летеше тя към вечността,
искаше отново да бе преродена,
в душата си изградила крепост от невинността.
Милан Милев
6.08.09
© Милан Милев Всички права запазени