Крещи и пак крещи.
Защо мълчиш приятелю?
Защо мълчиш щом ти се крещи?
Крещи за своите приятели – недей мълчи.
Дружно потъване в блатото,защо дружно не крещим?
А ти защо мълчиш, управнико, ти малък бюрократ.
Криеш се там зад дебелите стени в сенките на своите лъжи.
Знаем – променил си на Закона "буквата" за чанта с пари.
И сега само лъжи знаеш да крещиш.
Крещи и ти, любима. За любовта се изкрещи.
Щом сърцето ти лудо пак тупти,крещи и пак крещи. ...