Звездичка (Яна Вълчева)
168 1881
11.09.2007 г., 15:33 ч.

Крещя насън 

  Поезия
899 0 20

Крещя насън, протегнала ръце
към теб в мъгла от невъзможности,
дочувам отдалеч, че ме зовеш,
но ехото разнася се тревожно.
Изгубя ли те, знам, ще се стопя,
ще заблестят в очите ми сълзи,
без дъх оставам, но вървя
и търся път след твоите следи.
Крещя насън, ала крещя без глас,
все по-далечно ехото отеква,
все по-горчиво между нас
се ражда още безнадежност.

© Яна Вълчева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??