Крещя върху листа

31.01.2008 г., 8:05 ч.

Поезия » Друга

651 0 2

Как един живот превръщат във волейболна топка
двама души с власт над мене.
И как се лутам - ту в едната, ту в другата посока
и да живея някак все не ми остава време.

А защо ли някой би наказал
точно мене с тази зла съдба -
на никой да не му пука какво казвам
и чувствата ми да не струват пукната пара.

Понякога дори се мразя, че ги мразя
и мразя се, задето си го мисля,
и мразя се, задето се предпазвам
и крещя, крещя аз... върху листа.

А бях преди дете щастливо,
бях дете със греещи очи,
сега във ъгъла сама се свивам
и плача, плача без сълзи.

Защото двама души безрасъдни
играят си със моята съдба
и ме карат с една мисъл да осъмвам -
че АЗ не струвам пукната пара!

Не мога, простете, аз не мога да обичам
хора, които причиняват ми това
и ето - за пореден път аз се заричам,
че ще обичам първо себе си, а след това - света!

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

pfff (Чар)

2008-03-11T11:44:54+02:00

... невероятно ...
GLAVATA (Тодор)

2008-01-31T22:50:52+02:00

браво пепи правилно мислене винаги на първо място трябва да си ти!!
а и всички искаме да сме отново деца защото боли по малко от ужулените колена отколкото от разбитото сърце!