Крещя върху листа
Как един живот превръщат във волейболна топка
двама души с власт над мене.
И как се лутам - ту в едната, ту в другата посока
и да живея някак все не ми остава време.
А защо ли някой би наказал
точно мене с тази зла съдба -
на никой да не му пука какво казвам
и чувствата ми да не струват пукната пара.
Понякога дори се мразя, че ги мразя
и мразя се, задето си го мисля,
и мразя се, задето се предпазвам
и крещя, крещя аз... върху листа.
А бях преди дете щастливо,
бях дете със греещи очи,
сега във ъгъла сама се свивам
и плача, плача без сълзи.
Защото двама души безрасъдни
играят си със моята съдба
и ме карат с една мисъл да осъмвам -
че АЗ не струвам пукната пара!
Не мога, простете, аз не мога да обичам
хора, които причиняват ми това
и ето - за пореден път аз се заричам,
че ще обичам първо себе си, а след това - света!
© Петето All rights reserved.
