2.01.2020 г., 8:17

Крила

1.1K 5 0

Покой. Човек остава сам със себе си... Поезията ражда се в тъга.

И, колкото да го отрича, всеки носи своята голяма рана...

Когато болката обвързана е с нечия снага̀,

остава на сърцето да се калѝ, като стомана...

 

Да стиснеш зъби трудно е. Не невъзможно!

Но затова се иска да преглътнеш Его-то си - мъжество... 

Успееш ли да се зарадваш, виждайки образът на твоите желания щастлив в чужди обятия...

Човече, та ти си наполовина божество! 

 

Когато бил си, това не означава, че другите не са били

или не могат в последствие да станат... 

Една сълза щом падне от очите, то неизбежно втората ще я догони...

И само спомени след време ни остават...

 

Сега ще ме обориш... Да! Всеки има блян.

Всеки нашепва нечие име, когато тъгата го обземе...

Не е и няма никога да бъде оправдание, че от болка си пиян, 

както и никога лекарство няма да ти продадат със надпис - време...

 

Тялото на човека е кафез! 

А, душата в него - птицата, която иска да лети... Защо й са иначе крилата?!

Когато си направил личния синтез, възвишен си... И себе си градиш!  

Защото имената се забравят, но помнят се делата...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Съби Седник Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...