Покой. Човек остава сам със себе си... Поезията ражда се в тъга.
И, колкото да го отрича, всеки носи своята голяма рана...
Когато болката обвързана е с нечия снага̀,
остава на сърцето да се калѝ, като стомана...
Да стиснеш зъби трудно е. Не невъзможно!
Но затова се иска да преглътнеш Его-то си - мъжество...
Успееш ли да се зарадваш, виждайки образът на твоите желания щастлив в чужди обятия...
Човече, та ти си наполовина божество!
Когато бил си, това не означава, че другите не са били
или не могат в последствие да станат...
Една сълза щом падне от очите, то неизбежно втората ще я догони...
И само спомени след време ни остават... ...