6.09.2021 г., 19:43

Крилата

1.1K 0 0

Обгръщат ме 
не ме пускат
не мога да дишам..
сякаш излизат от мрака,
за да се впият в кожата ми
Боли ме
не докосвай тази част от мен
не искам да виждаш
не ме гледай
такава - ничия.

 

Кой ти каза, че съм ангел?
по кого се подведе 
къде е зората в тази тъма
далече, толкова далече
бягай, хайде, бягай вече.

 

Не обгръщай и ти като крилата
тази малка непозната
не й шепти, мълви хич
тя не чува, ни вижда
тя не познава никого
не знае 
не иска
не копнее
бягай, хайде, бягай вече.

 

 

Умолявам те отвъд крилата.

 

 

Камелия Илиева (Kami Choi Ilieva)

М.2020

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Камелия Илиева Всички права запазени

Произведението е включено в:

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...