12.07.2019 г., 10:07

Крилата чупят се в студените очи

596 8 15

Издигнати над калното, над сивото, 
летящите с крила-дъги се реят. 
Привлича ги със аромата си красивото 
и те щастливо пеперудено се смеят. 

Но дебнат ги завистници, злосторници, 
пленени в гравитацията си роби, 
на демонът на плътското поклонници, 
дрънчащи със озъбени окови. 

Капани слагат, стрелят със куршуми, 
чертаят планове, интриги злободневни. 
Отрова влагат във дела и думи, 
но свободата... искат да изчезне..  

Щом те не могат, то тогава трябва 
и всички други да са като тях! 
Палачи точат за крилата брадви, 
изпитващи от висините страх... 

       *****

А те летят, летят, летят изящни, 
и смятат, че ги гледат със мечти... 
Дори не знаят, че зад погледите мрачни, 
крилата чупят се в студените очи. 

 

11.07.2019.

 

Георги Каменов 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Каменов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...