Крилата приказка

Автор - Величка Николова - Литатру
 

Ще Ви разкажа приказка - крилата - за папагал с крила, но без пера:

Живял си папагалът от години, в голяма клетка с тънки железца.
Живял си и се радвал на внимание - от хора със добрички уж сърца.
Дарявали му лакомства и семки, но той мечтаел... да политне над света.

Понеже бил интелигентна птица, изучил азбуката ни до край
и даже се научил да говори, но най се справял с кучешкия лай.
Когато се покажела луната – от смуглата гора се чувал вой
и папагалът пърхал със крилата (безпомощно) - във клетката – конвой.

Додеяло на тази умна птица. Отказал се от всякаква храна.
Дори не клюцал вече вкусна пица, не лизвал нито капчица вода.
Стопанинът напразно го подканял, предлагал най-отбраните зрънца,
но папагалът нервно обикалял - в своята клетка с тънки железца…

Един ден аз му заговорих нежно, но той обърна гръб. Превит на две
започна да скубе перца метежно… накрая му останаха сал две.
Погледна ме с тъга и каза тихо: - Отскубна ли и тях – тук ще умра.
Днес твърдо искам свободата своя и в моята страна да отлетя!
И аз отворих неговата клетка, а слънцето от щастие засия,
небето го дари със шал от плетка, зеленото в гората – зашумя.
А папагалът скочи на стобора. Опита се да литне… Не можа!
Повторно се опита, но… напразно! Как би могъл да литне с две пера?!
Тих вятър ги помилва без притворство, а папагалът радостно запя…
И после се наведе и с упорство – отскубна и последните пера!

Литатру