JoyDimitrova (Радост Димитрова)
41 129
21.08.2015 г., 11:00 ч.

Криле 

  Поезия » Друга
548 0 6

Всички търсим ангели, понякога те са сред нас, в човешки образ. Те обичат всички нас като божии деца. Какво би станало обаче, ако ангел обикне един единствен човек? Ще добие ли земни черти или ще бъде вовеки прокълнат?

И няма блясък,

нито Коледен сняг,

само аз върху мокрия пясък

сред шеметен бяг.

Как изплъзват се дните

в човешкото битие тленно,

остаряват бързо очите,

дори сърцето безценно.

Но ето те теб –

замръзнал сякаш в стара кутия.

Снимка в черно и бяло,

душата ми скрий, приюти я!

Студено е вън,

в мрачните улици кални.

Всеки час  отброява със звън

като в онези дни театрални.

Прости ми, не мога да бягам

от своите собствени стъпки

и всеки час да отлагам

наказание за своите постъпки.

Да, от самота душата си отрових

с опити безкрайно грозни

да изчезна от света.

Далеч от къщите кичозни

загърбих фалш и суета.

Стоях на парапета

така далеч от земната магия

и в сянката, където

тази тъмна тайна крия.

Тогава по светлинна пътека

срещу мен бавно пристъпи

фигура бяла от тревога обзета.

И в миг разпознах

твоята топла усмивка,

мекия глас…

От любопитство посегнах

към твоите бели криле.

Те се отвориха шумно

като ме понесоха в твоите ръце.

Потърсих аз там ангелски лек,

а ти ми отвърна, че

обичаш единствено мен,

а това те прави човек.

© Радост Димитрова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??