JoyDimitrova (Радост Димитрова)
41 129
Aug 21, 2015, 11:00 AM

Криле 

  Poetry » Other
544 0 6

Всички търсим ангели, понякога те са сред нас, в човешки образ. Те обичат всички нас като божии деца. Какво би станало обаче, ако ангел обикне един единствен човек? Ще добие ли земни черти или ще бъде вовеки прокълнат?

И няма блясък,

нито Коледен сняг,

само аз върху мокрия пясък

сред шеметен бяг.

Как изплъзват се дните

в човешкото битие тленно,

остаряват бързо очите,

дори сърцето безценно.

Но ето те теб –

замръзнал сякаш в стара кутия.

Снимка в черно и бяло,

душата ми скрий, приюти я!

Студено е вън,

в мрачните улици кални.

Всеки час  отброява със звън

като в онези дни театрални.

Прости ми, не мога да бягам

от своите собствени стъпки

и всеки час да отлагам

наказание за своите постъпки.

Да, от самота душата си отрових

с опити безкрайно грозни

да изчезна от света.

Далеч от къщите кичозни

загърбих фалш и суета.

Стоях на парапета

така далеч от земната магия

и в сянката, където

тази тъмна тайна крия.

Тогава по светлинна пътека

срещу мен бавно пристъпи

фигура бяла от тревога обзета.

И в миг разпознах

твоята топла усмивка,

мекия глас…

От любопитство посегнах

към твоите бели криле.

Те се отвориха шумно

като ме понесоха в твоите ръце.

Потърсих аз там ангелски лек,

а ти ми отвърна, че

обичаш единствено мен,

а това те прави човек.

© Радост Димитрова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??