Влача крака…в тишина и тиня.
Влача душа…в пустиня.
Валят ято черни лебеди.
Небето е сивеещо!
Няма дъги и няма неземни красоти.
Остават само получерни краища!
Мечтите -заблуда гротеска!
Любовите-лудост за божествените!
Плановете-разбити!
Страховете-още по-страховити!
Вали ,вали все така..
Дъжд от тъжни струни и спомени.
Посрещаш и изпращаш хора пак така.
Но пазиш под крила от лебеди..
Кутия от спомени-
Челно-белите крила..
© Просто Някой Всички права запазени