Крило на ангел
Усещам, моят ангел е ранен
и болката ни свързва като нишка.
Помислих си, дали защото в мен
умират бавно всичките усмивки.
Умират, но са с право на живот,
когато ми даде от свойта смелост.
Докосва ме и с ангелски възторг
в ръцете му живеех като в крепост.
Ръцете му… окръжност от любов –
най-мекото усещане за обич…
крилете му – последен дар от Бог,
разсичат бездни и в отровни дози,
загубили последното перо,
спасяват полетите ми към мрака.
Застила ми най-светлото легло,
а после много, много дълго чака
да видя болката и ще мълчи
в сезоните с непредсказуем климат,
а моята усмивка ще боли…
защото е Любов и няма име.
Жени Иванова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Jasmin Всички права запазени
