2.11.2013 г., 17:56

Кристално ехо

966 0 0

Кристално ехо от стъклени звуци,
цигулка плаче напевно в нощта,
мракът стиснал е в силни юмруци
на Хаоса - безкрайна разруха - скръбта.

Трептят зеници, в танца - жена,
на Хера всевластна прилича,
и се носи в ехото като вода,
от мъртвите ноти живота извлича.

А сенки отнякъде изкачат, прелитат,
понесени от адски създания,
на чужди рамене те заспиват
и хранят бесовете с ридания.

Но Хера на Атина образ приема,
улавя ги силно и стисва в ръка,
сред боговете заслужено място заема,
бесовете приспива, събужда деня.

И слънце изгрява с косите ù руси,
Афродита - с друг лик е Хера сега?
Оцветява тъмните и мъртвите звуци
в златиста пяна, морска, солена вода.

Сам танцът прелива, отлита,
понесен на конници яростни, бесни
вдъхновен от жената мълчалива
и от нотите на мрачните песни...

Кристално ехо от стъклени звуци,
цигулка нежно припява в нощта,
а мракът отпуснал е свойте юмруци,
приветстващ отново реда!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивелина Русева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...