13.06.2007 г., 9:37

Криви мечти

1.1K 0 10
Когато огледалото е криво,
изглеждам по-красив и поетичен,
защото то ме гледа милостиво
и прави ме на лебед да приличам.

Поглеждам се и виждам как косата
се трансформира в нежна перушина
и как небрежно свитият ми лакът
като крило изящно е застинал,

вратът нетърпелив се издължава
и се извайва в тънка бяла шия,
коремът ми щастлив се разводнява
и се потапя в езеро със лилии;

сред цъфналите лилии съзирам
очите на безоблачно момиче,
безмълвната му сянка ме намира
и боси по водата тичаме,

изгубваме се в голите тръстики,
намираме се с устни премалели,
разтваряме се бели, многолики,
залязваме, към утрото поели -

А сутрин...

А сутрин огледалото е сиво,
бездушно-делнично и прозаично
и даже утрото да е красиво,
не ми вещае нищо по-различно

от пътищата вече извървени,
от изгревите сиво зачертани,
гласа на ауспуха креслив зад мене
и мисли смолни в струя от катрани.

Затуй те моля, мое огледало,
не ме лишавай от мечтите криви
и през писеца тънък оживяло,
люлей ме в рими лебедно-красиви.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Евстатиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...