Криви мечти
Когато огледалото е криво,
изглеждам по-красив и поетичен,
защото то ме гледа милостиво
и прави ме на лебед да приличам.
Поглеждам се и виждам как косата
се трансформира в нежна перушина
и как небрежно свитият ми лакът
като крило изящно е застинал,
вратът нетърпелив се издължава
и се извайва в тънка бяла шия,
коремът ми щастлив се разводнява
и се потапя в езеро със лилии;
сред цъфналите лилии съзирам
очите на безоблачно момиче,
безмълвната му сянка ме намира
и боси по водата тичаме,
изгубваме се в голите тръстики,
намираме се с устни премалели,
разтваряме се бели, многолики,
залязваме, към утрото поели -
А сутрин...
А сутрин огледалото е сиво,
бездушно-делнично и прозаично
и даже утрото да е красиво,
не ми вещае нищо по-различно
от пътищата вече извървени,
от изгревите сиво зачертани,
гласа на ауспуха креслив зад мене
и мисли смолни в струя от катрани.
Затуй те моля, мое огледало,
не ме лишавай от мечтите криви
и през писеца тънък оживяло,
люлей ме в рими лебедно-красиви.
изглеждам по-красив и поетичен,
защото то ме гледа милостиво
и прави ме на лебед да приличам.
Поглеждам се и виждам как косата
се трансформира в нежна перушина
и как небрежно свитият ми лакът
като крило изящно е застинал,
вратът нетърпелив се издължава
и се извайва в тънка бяла шия,
коремът ми щастлив се разводнява
и се потапя в езеро със лилии;
сред цъфналите лилии съзирам
очите на безоблачно момиче,
безмълвната му сянка ме намира
и боси по водата тичаме,
изгубваме се в голите тръстики,
намираме се с устни премалели,
разтваряме се бели, многолики,
залязваме, към утрото поели -
А сутрин...
А сутрин огледалото е сиво,
бездушно-делнично и прозаично
и даже утрото да е красиво,
не ми вещае нищо по-различно
от пътищата вече извървени,
от изгревите сиво зачертани,
гласа на ауспуха креслив зад мене
и мисли смолни в струя от катрани.
Затуй те моля, мое огледало,
не ме лишавай от мечтите криви
и през писеца тънък оживяло,
люлей ме в рими лебедно-красиви.
© Валентин Евстатиев All rights reserved.
