Криза без ритъм и рима
Яростният дъжд измива и последната илюзия за лято.
Едва ли точно той усеща какво е всъщност любовта.
Прекършва бременните клони, тревите яростно изтръгва,
затлачва шахтите вонливи, улиците бедни дави -
след него не кипи животът, а тягостно се утаява.
В петък, точно в пет часа, N брой безлични и облъскани човеци
узнават, че остават вкъщи без работа и без пари.
И времето ще бъде тяхно: те могат да крадат, убиват,
да просят и проституират, да се бесят, колят, давят...
Те имат право да не бъдат. Те имат шанса да умрат.
Бездъхно се прибираш, гледаш сиво.
Студеният мускат е панацея.
Едно прозрение за днес ти стига.
© Аноним Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
...И аз се радвам,че те открих!!!Удоволствие си!Чест и почитания!...
-
Е, вече няма как... ще трябва да прочета всичко твое - явно и други още не са забелязали истинската ти поезия, не е късно да се поправим
-
Ихаа. Важно е, че има идея за панацея.
-
Все ще се оправи работата!
-
По мой вкус. Много силно, Аноним.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
