anonimapokrifoff (Аноним)
73 95
25 июл. 2009 г., 22:18

Криза без ритъм и рима 

  Поэзия » Белые стихи
634 0 5

Яростният дъжд измива и последната илюзия за лято.

Едва ли точно той усеща какво е всъщност любовта.

Прекършва бременните клони, тревите яростно изтръгва,

затлачва шахтите вонливи, улиците бедни дави -

след него не кипи животът, а тягостно се утаява.

 

В петък, точно в пет часа, N брой безлични и облъскани човеци

узнават, че остават вкъщи без работа и без пари.

И времето ще бъде тяхно: те могат да крадат, убиват,

да просят и проституират, да се бесят, колят, давят...

Те имат право да не бъдат. Те имат шанса да умрат.

 

Бездъхно се прибираш, гледаш сиво.

Студеният мускат е панацея.

 

Едно прозрение за днес ти стига.

© Аноним Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • ...И аз се радвам,че те открих!!!Удоволствие си!Чест и почитания!...
  • Е, вече няма как... ще трябва да прочета всичко твое - явно и други още не са забелязали истинската ти поезия, не е късно да се поправим
  • Ихаа. Важно е, че има идея за панацея.
  • Все ще се оправи работата!
  • По мой вкус. Много силно, Аноним.
Предложения
: ??:??