Криза без ритъм и рима
Яростният дъжд измива и последната илюзия за лято.
Едва ли точно той усеща какво е всъщност любовта.
Прекършва бременните клони, тревите яростно изтръгва,
затлачва шахтите вонливи, улиците бедни дави -
след него не кипи животът, а тягостно се утаява.
В петък, точно в пет часа, N брой безлични и облъскани човеци
узнават, че остават вкъщи без работа и без пари.
И времето ще бъде тяхно: те могат да крадат, убиват,
да просят и проституират, да се бесят, колят, давят...
Те имат право да не бъдат. Те имат шанса да умрат.
Бездъхно се прибираш, гледаш сиво.
Студеният мускат е панацея.
Едно прозрение за днес ти стига.
© Аноним All rights reserved.
