19.03.2009 г., 8:30

Кризата

827 0 7

 


Упорито някой хлопа,

отворих - мърлява клошарка.

- Вратата, моля, не затваряй,

ще бъда твоята другарка.



Кризата е, веднага я познах,

поисках вратата да затворя.

Но стъпила е тя на прага

и с нея как ще се преборя.



Сетих се, избори ще чакам,

там лесно всичко обещават.

Партии ще се надлъгват

и кризата ще побеждават.



Спокойно вече си живея,

нищо, че заплатите не чакам.

Партии ще ме спасяват,

изборите само да дочакам.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лилия Нейкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...