19.03.2009 г., 8:30

Кризата

834 0 7

 


Упорито някой хлопа,

отворих - мърлява клошарка.

- Вратата, моля, не затваряй,

ще бъда твоята другарка.



Кризата е, веднага я познах,

поисках вратата да затворя.

Но стъпила е тя на прага

и с нея как ще се преборя.



Сетих се, избори ще чакам,

там лесно всичко обещават.

Партии ще се надлъгват

и кризата ще побеждават.



Спокойно вече си живея,

нищо, че заплатите не чакам.

Партии ще ме спасяват,

изборите само да дочакам.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лилия Нейкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...