19.03.2009 г., 8:30

Кризата

826 0 7

 


Упорито някой хлопа,

отворих - мърлява клошарка.

- Вратата, моля, не затваряй,

ще бъда твоята другарка.



Кризата е, веднага я познах,

поисках вратата да затворя.

Но стъпила е тя на прага

и с нея как ще се преборя.



Сетих се, избори ще чакам,

там лесно всичко обещават.

Партии ще се надлъгват

и кризата ще побеждават.



Спокойно вече си живея,

нищо, че заплатите не чакам.

Партии ще ме спасяват,

изборите само да дочакам.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лилия Нейкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...