отворих - мърлява клошарка.
- Вратата, моля, не затваряй,
ще бъда твоята другарка.
Кризата е, веднага я познах,
поисках вратата да затворя.
Но стъпила е тя на прага
и с нея как ще се преборя.
Сетих се, избори ще чакам,
там лесно всичко обещават.
Партии ще се надлъгват
и кризата ще побеждават.
Спокойно вече си живея,
нищо, че заплатите не чакам.
Партии ще ме спасяват,
изборите само да дочакам.
© Лилия Нейкова All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
!