отворих - мърлява клошарка.
- Вратата, моля, не затваряй,
ще бъда твоята другарка.
Кризата е, веднага я познах,
поисках вратата да затворя.
Но стъпила е тя на прага
и с нея как ще се преборя.
Сетих се, избори ще чакам,
там лесно всичко обещават.
Партии ще се надлъгват
и кризата ще побеждават.
Спокойно вече си живея,
нищо, че заплатите не чакам.
Партии ще ме спасяват,
изборите само да дочакам.
© Лилия Нейкова All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
!