19 мар. 2009 г., 08:30

Кризата

832 0 7

 


Упорито някой хлопа,

отворих - мърлява клошарка.

- Вратата, моля, не затваряй,

ще бъда твоята другарка.



Кризата е, веднага я познах,

поисках вратата да затворя.

Но стъпила е тя на прага

и с нея как ще се преборя.



Сетих се, избори ще чакам,

там лесно всичко обещават.

Партии ще се надлъгват

и кризата ще побеждават.



Спокойно вече си живея,

нищо, че заплатите не чакам.

Партии ще ме спасяват,

изборите само да дочакам.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лилия Нейкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...