Крясъкът на думите
Тишината ми понякога крещи,
Като ехо на несбъднати слова.
Искам толкова неща да кажа,
Но от устните излиза тишина.
Из мастилените писъци потъвам,
Давя се в размити редове.
А ръцете ми треперят, сякаш нося
Тежестта на триста светове.
Изпълзяват като змии по листа,
Нижещи се, бесни изречения.
Думи - като жилещи оси -
Тровят ми душата и сърцето.
Впиват се безмилостно в хартията
И кръвта ми става на мастило.
Немите ми думи оживяват
И крещят от редовете с всичка сила.
07.09.2025г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Роси Всички права запазени
Спокойна вечер и на теб!