8.09.2025 г., 9:09

Крясъкът на думите

362 0 7

Тишината ми понякога крещи,

Като ехо на несбъднати слова.

Искам толкова неща да кажа,

Но от устните излиза тишина.

 

Из мастилените писъци потъвам,

Давя се в размити редове.

А ръцете ми треперят, сякаш нося

Тежестта на триста светове.

 

Изпълзяват като змии по листа,

Нижещи се, бесни изречения.

Думи - като жилещи оси -

Тровят ми душата и сърцето.

 

Впиват се безмилостно в хартията

И кръвта ми става на мастило.

Немите ми думи оживяват

И крещят от редовете с всичка сила.

 

 

07.09.2025г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Роси Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Спокойна вечер и на теб!
  • Аз не разбирам за какво Ви е станало неприятно - не съм чела нищо написано от вас, камо ли да преработвам нещо чуждо. Все пак най-малкото уважавам себе си, а още повече - възпитали са ме да уважавам и чуждия труд. Ако напишете "крясъкът на тишината", "крясъкът на думите", "тишината крещи" и т.н. в интернет ще ви излязат толкова много резултати... Има дори книга с такова заглавие, излязла от печат през 2004г.В обобщение - не виждам смисъл изобщо от целия "разговор".
    Потърсих Вашето стихотворение, от което е цитатът, който сте посочили, и не знам дали в мен е проблемът, но не намирам абсолютно нищо общо освен, че и двете сме използвали думата "тишина". Вие пишете за любов, аз съм писала за това, че ми е трудно да говоря и ми е по-лесно да се изразявам чрез писане. Дори тематиката не е същата, ако трябва да задълбаем. Съжалявам, че Ви е станало неприятно и че трябва да кажа това, но за съжаление не сте открили топлата вода с тази тема/идея/подредба на думи. Лека и спокойна вечер!
  • Николина Божинова -никога не съм се мислила за поет или писател, още повече да се реализирам като такъв и да имам комплекс. ... но човек добре познава себе си и мислите си и когато чуе нещо което е казал или надградено(или идея, казана с различни думи) му става леко неприятно! Лека вечер!
  • Прекрасно е! Само някой, който се е чувствал така може да разбере и почувства.
    За долните коментари - супер са вашите, но нима не е тук място да споделяме творчество? Не реализирани автори с комплекс, че някой е написал нещо по-качествено от тях. Жалко. Обезсмисляте творчеството си.
  • Страхотни са всички стихотворения, които сте посочили. (а има и много други, които използват тези думи и не всички са свързани с поезия) Не разбрах освен темата обаче какво общо имат с моето, но все пак благодаря за коментарите.

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...