Кръчма
Неделна вечер, кръчма, пияндета,
банално и опушено, досадно.
И сметка – сервитьорската вендета.
Пияни плащат и не им е гадно.
От алкохол и леност затъпяла,
усмихва им се музата от бара.
До утре да е вярна обещала.
А после? После ще е с ден по-стара...
И всички те блуждаещо се взират,
и може би душите им са млади.
И всеки ден по мъничко умират,
живеейки в преддверие на ада.
А тя – смъртта, е странно милостива.
Лекува рани, нежно приласкава.
От всичките им музи най-красива,
за цяла вечност вярна им остава.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
