Кръчма
На няколко преки от кръчмата,
онази "парцел 108",
понякога бързо се мръква,
а друг път денят е на косъм.
На ореха, който я пази
ревниво от сенки на други
е кацнала сова и плаши
врабчето, което се влюби.
Грехът, кой изобщо го помни,
пръстта, тя, е стара винарна,
свещѝте горят бездуховно,
молитви звучат, но бездарно.
Но, Бог да прости таз корида
на живите – кървава, тежка...
Днес мъртвите идват да видят
в нас има ли нещо човешко!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Анастасия Всички права запазени
