На няколко преки от кръчмата,

онази "парцел 108",

понякога бързо се мръква,

а друг път денят е на косъм.

На ореха, който я пази

ревниво от сенки на други

е кацнала сова и плаши

врабчето, което се влюби.

Грехът, кой изобщо го помни,

пръстта, тя, е стара винарна,

свещѝте горят бездуховно,

молитви звучат, но бездарно.

Но, Бог да прости таз корида

на живите – кървава, тежка...

Днес мъртвите идват да видят

в нас има ли нещо човешко!