Кръгла луна
Една кръгла луна
е изгряла,
но не е луда,
колкото някога.
Тази другата беше
от любов побеляла,
тази малко посърнала,
вяла...
И се лутам
между балкона и стаята,
ала всъщност
ме няма тук никъде.
Може би,
може би още съм в спомена,
който в мене
огньове от страсти кладе.
Скитат облаци,
вятър отнася ми мислите
и протяга се вечер,
окръглила нощта.
Аз догонвам
на спомена чувствата, слепите,
със една от любов
полудяла луна.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Тодорова Всички права запазени
Поздрави.
