6.05.2012 г., 22:56

Кръгла луна

1.2K 0 15

Една кръгла луна

е изгряла,

но не е луда,

колкото някога.

Тази другата беше

от любов побеляла,

тази малко посърнала,

вяла...

И се лутам

между балкона и стаята,

ала всъщност

ме няма тук никъде.

Може би,

може би още съм в спомена,

който в мене

огньове от страсти  кладе.

Скитат облаци,

вятър отнася ми мислите

и протяга се вечер, 

окръглила нощта.

Аз догонвам

на спомена чувствата, слепите,

със една от любов

полудяла луна.



Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Евгения Тодорова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Чудесен стих, Джейни Поздрави.
  • Благодаря ви!
    Как ме стресна Enena (Елена Нинова): проверих, дали пък не са станали толкова...не са, пък и не количеството, а качеството е определящо в поезията!
  • Винаги когато те чета се срамувам ,затова че имаш публикации вече над 2400 и все по интересни с течение на времето,а аз едва кретатам
    с мойте романчета.Малко се натъжих,за лутането по стайте.Трепна ми сърцето.Пиши ще те чета
  • Окръгли ми нощта, Джейни!
    Много хубаво!
  • Хубаво е! Поздравления!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...