Една кръгла луна
е изгряла,
но не е луда,
колкото някога.
Тази другата беше
от любов побеляла,
тази малко посърнала,
вяла...
И се лутам
между балкона и стаята,
ала всъщност
ме няма тук никъде.
Може би,
може би още съм в спомена,
който в мене
огньове от страсти кладе.
Скитат облаци,
вятър отнася ми мислите
и протяга се вечер,
окръглила нощта.
Аз догонвам
на спомена чувствата, слепите,
със една от любов
полудяла луна.
© Евгения Тодорова All rights reserved.
, пък и не количеството, а качеството е определящо в поезията!
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
