Една кръгла луна
е изгряла,
но не е луда,
колкото някога.
Тази другата беше
от любов побеляла,
тази малко посърнала,
вяла...
И се лутам
между балкона и стаята,
ала всъщност
ме няма тук никъде.
Може би,
може би още съм в спомена,
който в мене
огньове от страсти кладе.
Скитат облаци,
вятър отнася ми мислите
и протяга се вечер,
окръглила нощта.
Аз догонвам
на спомена чувствата, слепите,
със една от любов
полудяла луна.
© Евгения Тодорова All rights reserved.
, пък и не количеството, а качеството е определящо в поезията!
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
