16.06.2023 г., 8:57

Кръгоквадратно словостандартно стихотропно думопослание

1.6K 14 58


За глъмота нареждам се до вазе
със нищосказване в локумен сапунлък.
Откъмидейно мозъкът ми празен
ще сътвори пореден сакатлък.

Подготвям ви за мъдрословие спаружено
от слънцепека Музовъпросителен -
Едно такова ми е, хахотеменужено,
дъждовнокапково и с дух съмнителен.

Но стига с психотематичност
от каналоразумен типаж -
Познат съм ви, поредна кукуличност,
главозапълнена със шизоекипаж.

Сега ще съм ви гид тип сценовод
из лабиринта от гробоковчези,
където следвате един животоход
от който никой жив не ще излезе.

Но що ли слепогледайки овчерахатно
си мислите, че сте безсмъртнодейни?
И търсите все кръгоквадратно
подволното, което тука пей ми?...

Париждекарно следвате миражопът
илюзоистинен, капаноминен.
Нетленността не е в човекоплът,
а истината не е с оттенък винен.

Разбраноказано ли тук се изразих,
или ви трябва и розетокамък?
Гласораздайте за този Жоростих,
а нищоразбралите да продължат нататък!

15.06.2023.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Каменов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Мерси, Таня
  • Малеееееее, заслужена награда, Гоше! Четох, четох и нищо не разбрах!
    Поздравления!
  • Мерсажисимо, Ина 😋
  • Oще по-добре, казва..няма нужда да го обясняваш... да виждаш положителното, смисъл и красота в безсмислените неща е равносилно и на това да не се взимаш много насериозно. А в поезията - още повече. Може да обърнеш душата си наопаки от гениалност и пак да остане сухо съчиняване и упражниение по поезия, което не е лошо, разбира се. Стига да не се взимаш много насериозно ... Радвам се, че твоят стих спечели сърцето на публиката, поздравления! Не успях да се гласораздам, но определно ме усмихна. И новата тема си я бива...
  • И на теб!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....