6.05.2008 г., 8:29

Кръговете на Любовта...

1.2K 0 22
    Кръговете на Любовта

 

Кръгове... Кръгове...

Малки... Големи...

Кръгове светли

на Любовта...

Човекът, обичащ

най-близките хора,

в най-малкия кръг

ги събра...

Има и кръгове,

средно големи,

на хора

с пламтящи сърца...

Чуждата болка

за своя приели!...

Малцина са те

по света...

Последният кръг

е толкоз огромен!

Единствен е той...!

Несравним!!!

Бог всички обича,

но все пак защо ли

всичките ний

Му горчим?...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© АГОП КАСПАРЯН Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ами, защото не сме достатъчно добри, приятелю...
    Чудесен стих, дано повече хора се замислят като теб!!!
  • Започваме от мъничкото кръгче.
    Постепенно го разширяваме,
    но трудно достигаме божественото измерение.
    Замислих се над твоите думи!Чудесен стих!!!
  • Чудесен стих, напомня ми, че всеки кръг е едно ограничение... Без което май си можем, нищо че не сме богове
  • това ми напомня на един филм, в който се казваше следното: "всеки чертае своя кръг около себеси. Някои чертаят кръг около семейството си, други чертаят по-голям кръг и около приятелите си, а трети чертаят най-голям кръг около всички хора!..."
    Хареса ми стиха ти, Вълчо!
  • Ти виждаш всички тези кръгове през очите на любовта, Поете.
    И красиво ни ги показваш.
    Поздрави!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...