Толкова бързо се сменят сезоните,
като вчерашен вестник са дните,
гара „Живот“ само сменя пероните
на пътя, който не води до никъде.
Ти сам безумно наливаш основите,
днес си щастлив, а утре … не знаеш
с колко надежди ще се разминеш,
колко ли болки ще преживееш.
Търсиш в морето песъчинки от истини,
газиш плахо в лъжи и предателства,
с капка любов лъжеш себе си евтино,
вярваш до болка в продажни ласкателства.
Крачка назад, а после отново
тръгваш и знаеш, че няма отказване,
с малко усилие, ножа изваждаш. Готово.
Може би още си жив? Напразно е…
© Мая Ангелова Всички права запазени