6.02.2015 г., 16:25

Кръговрат

886 0 5

                                              ... Бяла, спретната къщурка,
                                                 две липи отпред...
                                               „Родна стряха“ Ран Босилек

Малка, срутена къщурка с некролог отпред.
В нея вятърът-самотник свири дни наред.
Дворът - волна е поляна.
Помни ли плета?!
Няма млади.
Няма стари.
Бог и тишина.
Никнат гъбките щастливо по къщния праг.
Даже мишки не живеят в стария долап.
Но виси напук на всичко прашният портрет
на стопанин и стопанка със дечица пет.
Днес във тяхната къщурка никне слънчоглед,
там под дупката в тавана с паднал гредоред.

Колко птички!
Пеят, пеят...
Цъфнали цветя.
Пак с надежда за начало идва пролетта.

Валентина Йосифова
20.05.2014 г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентина Лозова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, Ани!
  • За съжаление, това е актуализираният вариант на Ран Босилековото стихотворение. Добре си го написала, Вале!
  • Василка, Росица, благодаря!
  • "Малка, срутена къщурка с некролог отпред.
    В нея вятърът-самотник свири дни наред."
    Портрет на обезлюдена България...
  • Такава е съдбата на много села в България.Остават безлюдни, със срутени къщурки- жалко! Много ми хареса!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...