Feb 6, 2015, 4:25 PM

Кръговрат

  Poetry » Other
891 0 5

                                              ... Бяла, спретната къщурка,
                                                 две липи отпред...
                                               „Родна стряха“ Ран Босилек

Малка, срутена къщурка с некролог отпред.
В нея вятърът-самотник свири дни наред.
Дворът - волна е поляна.
Помни ли плета?!
Няма млади.
Няма стари.
Бог и тишина.
Никнат гъбките щастливо по къщния праг.
Даже мишки не живеят в стария долап.
Но виси напук на всичко прашният портрет
на стопанин и стопанка със дечица пет.
Днес във тяхната къщурка никне слънчоглед,
там под дупката в тавана с паднал гредоред.

Колко птички!
Пеят, пеят...
Цъфнали цветя.
Пак с надежда за начало идва пролетта.

Валентина Йосифова
20.05.2014 г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентина Лозова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря, Ани!
  • За съжаление, това е актуализираният вариант на Ран Босилековото стихотворение. Добре си го написала, Вале!
  • Василка, Росица, благодаря!
  • "Малка, срутена къщурка с некролог отпред.
    В нея вятърът-самотник свири дни наред."
    Портрет на обезлюдена България...
  • Такава е съдбата на много села в България.Остават безлюдни, със срутени къщурки- жалко! Много ми хареса!

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...