Feb 6, 2015, 4:25 PM

Кръговрат 

  Poetry » Other
517 0 5

                                              ... Бяла, спретната къщурка,
                                                 две липи отпред...
                                               „Родна стряха“ Ран Босилек

Малка, срутена къщурка с некролог отпред.
В нея вятърът-самотник свири дни наред.
Дворът - волна е поляна.
Помни ли плета?!
Няма млади.
Няма стари.
Бог и тишина.
Никнат гъбките щастливо по къщния праг.
Даже мишки не живеят в стария долап.
Но виси напук на всичко прашният портрет
на стопанин и стопанка със дечица пет.
Днес във тяхната къщурка никне слънчоглед,
там под дупката в тавана с паднал гредоред.

Колко птички!
Пеят, пеят...
Цъфнали цветя.
Пак с надежда за начало идва пролетта.

Валентина Йосифова
20.05.2014 г.

© Валентина Лозова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря, Ани!
  • За съжаление, това е актуализираният вариант на Ран Босилековото стихотворение. Добре си го написала, Вале!
  • Василка, Росица, благодаря!
  • "Малка, срутена къщурка с некролог отпред.
    В нея вятърът-самотник свири дни наред."
    Портрет на обезлюдена България...
  • Такава е съдбата на много села в България.Остават безлюдни, със срутени къщурки- жалко! Много ми хареса!
Random works
: ??:??